Четири хилядолетия преди новата ера на Балканския полуостров прииждат от изток многобройни тракийски племена.Едно от тях, наричащо се меди, преминавайки Стара планина се отправило на юг по течението на река Стримон, предвождано от старейшинския съвет. Трябвало да се открият подходящи площи за изградждане на новата родина, към която племето се движело с огромните си стада от едър и дребен домашен добитък. Като преодолели трудното Кресненско дефиле, което представлява гигантска каменна порта, спираща студените въздушни слоеве на север, пред племето и старейшинския съвет се простряла прекрасната слънчева долина на средното течение на река Стримон. Вековни гори се спускали от великата и непроходима планина. В полята и горите тук се движели стада от различни планински обитатели - диви кози, сърни и елени, прасета, мечки и много други животни. Движейки се сред гори от вековни дъбове в долината на буйната планинска река, племето забелязало мъгла от облачни изпарения от многобройни извори с чудодейни топли минерални води, които привлекли вниманието му. Преселниците решили да изградят своето централно селище край този прекрасен кът и да устроят новата си родина в съседство със сердите, които населявали земите чак до Стара планина. Известно е, че този чуден кът в средното течение на Струма е обграден на североизток с великата Орбелос планина, чиито гигантски върхове се изпречват като непреходни куполи, сияещи всред небесните синеви; на югоизток се възвисяват Алиботуш /Славянка/ и Ченгел планини; на югозапад - историческата Беласица; на запад - Огражден, Влахина и Малешевските планини - всичките богати на водни ресурси. От юг през широките двери на Рупелския проход волно нахлуват беломорски топли въздушни течения. Те се движат в кръговрат и така създават прекрасен климат в образуваното грамадно корито между планините. Непобедимото тракийско племе меди живеело хиляди години в добросъседски отношения с останалите тракийски племена в своята прекрасна слънчева родина. Растял и хубавеел град Дезудава, както било кръстено централното селище на медите, което преведено на български означава престолнина. Градът бил обграден с каменни непревземаеми крепости. Развивали се много занаяти, произвеждали се оръжия и редица необходими съоръжения и стоки за снабдяване на населението. През бурните години на своето величие прославеният град Дезудава се управлявал от всесилен градски съвет с 80 души сенатори, наречен буле. В града имало римски гимназиум, в който учениците се наричали "ефеби". Под напора на поробените народи и борбата им за освобождение Римската империя се разпада. През V век на Балканския полуостров идват от изток многобройни славянски племена, които се настаняват тук. През 681 г. предвожданите от хан Аспарух българи завладяват Балканите и изграждат българската държава. Славяно-българите са направили твърде много за чудния слънчев юг, присъединявайки в границите на своята държава и земите на медите. През този дълъг период от време славата на Дезудава се носи по света, прогласявайки чудодейните лечебни условия на региона, както и чудесата на двамата братя Козма и Дамян. Те изкусно възприели методите за лечение от народните лечители на медите и извършвали чудеса. Народът ги провъзгласил за светци, а след смъртта им бил прекръстен и градът на името на светите врачове. През 1320 г. настъпва най-трагичната развръзка за народите на Балканския полуостров, а именно: нашествието на многобройните орди, предвождани от кръвожадния турски султан Мурат І. Той използвал враждуващите помежду си балкански народи, за да заграби земите им и да ги пороби. Мурат І разширил своята западна империя чак до Виена. Нашият град бил унищожен и превърнат в бейлък - селище на турски бейове и паши. Това продължило до 1912 г. През 1912 г. армиите на новоосвободена Бъргария преминават границите на Турската империя и освобождават и нашия град и район. По това време Свети Врач има 800 души аргати на турски бейове. С тяхното заминаване започва изграждането на една дребна селскостопанска паланка със слабо и анемично развиващо се занаятчийство. Градът запада още повече след покрусата от Първата световна война. 1944 г. го заварва с 4500 жители. Двадесет години след това той наброява 22 000 жители и е превърнат в град-градина с чудесни паркове.